Като пясък...
Като пясък през пръстите
времето изтича, времето, в което
трябваше да ме обичаш...
Като изгрев и дихание,
появих се в твоя свят, докосвах те
и тихо гаснех в любовта на твоя хлад.
Като магия през сърцето ти преминах,
обичах те, но ти не ме позна...
Знаци хиляди оставях - малки звезди във нощта...
но ти спеше непробуден сън, завит в сияние...
Изчезнах тихо, както се бях появила...
Пътища от непосилна болка пребродих,
сълзите си открих на дъжда,
раните ми той не можа да отмие, но
знам, че след време ще бъдат суха трева...
Не те моля вече да ме докоснеш,
убих себе си в скитане и тъга...
Протягах ръцете си, като премръзнали клони,
а ти тогава танцуваше с друга...
И студът понесох, и всички неволи,
пожелах ти да бъдеш щастлив, без моята обич...
***
Като пясък през пръстите
времето изтича, времето, в което
трябваше да ме обичаш...
Като изгрев и като дихание появих се в твоя свят,
докоснах те и разбрах, не съм била аз!...
30. 03. 2013 г.
Автор: Моника Стойчева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Моника Стойчева Все права защищены