31 июл. 2006 г., 17:18

Като радикал свободна...

874 0 3
Като радикал свободна...
Весела Кънчева

Четвърт век съм вече тука-
четвърт век във Института,
дълъг срок- не е шега,
стара пушка съм сега!
И понеже съм от ИОХ-
няма как без "АХ" и "ОХ"!
Спомени безброй, различни,
и прекрасни, и комични,
на липидка романтична!
Като радикал свободна
не се чувствам старомодна
и на антиоксиданта знам
лесно няма да се дам!
Многото години тука-
минаха за мен без скука!
И сега на всички вас
дето сте във този час
ви благодаря сърдечно аз!
За подкрепата на всички,
за приятелското рамо,
за емоции най-различни!
Затова сега със вас
искам да празнувам аз!

ИОХ-Институт по органична химия
липидка-жена, работеща в лаборатория Химия на липидите
свободни радикали- образуват се при окисление на липидите
антиоксидант- съединение, което улавя свободните радикали и ги превръща в несвободни
02.04.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ви благодаря, приятели, за хубавите думи. Не, не преподавам, работя в Академия на науките и нямам студенти.
    До сега не сме измислили шеговито име на шефа на института- ще трябва да помислим по въпроса. Хубав, слънчев и весел ден желая! С много слънчеви усмивки. Веси
  • Много е готино наистина. Поздрави!
    П.П.(А как се нарича на вашия език шефа на института?)
  • Едно оптимистично стихо! Личи, че си обичаш професията. Ако преподаваш, твоите студенти трябва да са горди с теб! Една невероятна комбинация от наука и емоция си! Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...