31.07.2006 г., 17:18

Като радикал свободна...

868 0 3
Като радикал свободна...
Весела Кънчева

Четвърт век съм вече тука-
четвърт век във Института,
дълъг срок- не е шега,
стара пушка съм сега!
И понеже съм от ИОХ-
няма как без "АХ" и "ОХ"!
Спомени безброй, различни,
и прекрасни, и комични,
на липидка романтична!
Като радикал свободна
не се чувствам старомодна
и на антиоксиданта знам
лесно няма да се дам!
Многото години тука-
минаха за мен без скука!
И сега на всички вас
дето сте във този час
ви благодаря сърдечно аз!
За подкрепата на всички,
за приятелското рамо,
за емоции най-различни!
Затова сега със вас
искам да празнувам аз!

ИОХ-Институт по органична химия
липидка-жена, работеща в лаборатория Химия на липидите
свободни радикали- образуват се при окисление на липидите
антиоксидант- съединение, което улавя свободните радикали и ги превръща в несвободни
02.04.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ви благодаря, приятели, за хубавите думи. Не, не преподавам, работя в Академия на науките и нямам студенти.
    До сега не сме измислили шеговито име на шефа на института- ще трябва да помислим по въпроса. Хубав, слънчев и весел ден желая! С много слънчеви усмивки. Веси
  • Много е готино наистина. Поздрави!
    П.П.(А как се нарича на вашия език шефа на института?)
  • Едно оптимистично стихо! Личи, че си обичаш професията. Ако преподаваш, твоите студенти трябва да са горди с теб! Една невероятна комбинация от наука и емоция си! Поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...