Като секвоя
Писна ми от дребни хора. И от непукисти.
Предпочитам да съм втора, вместо да съм ниска —
там, в душата. Друг е ръстът — с добрини се мери.
Всеки сам си носи кръста? Беше тъй до вчера.
Днес не бих била против отляво да подхвана
твоя кръст. И без мотив. Дори и без подкана.
Няма полза всъщност хич самотен да си първи.
Добрината е теглич. А злобата развървя.
Който друг назад подръпва, сам не стига бързо.
Трябва честно да се стъпва. Даже да си вързал
вятъра — ще го заставиш само теб да движи?
Кораб от хартия правиш, ала нямаш ближен.
Твоят също ще потъне, щом ми хвърляш камък.
Приготви си меко дъно. Аз не плащам данък-
мнение на дребни хора. Мога ли, помагам.
Предпочитам да съм втора, вместо да избягам,
щом след старта друг гори в житейска катастрофа.
Злобата рои искри. Доброто пък е кофа.
Трудно пълниш, мъчно носиш... Лесно се разлива.
Няма място за въпроси. Трън си или слива.
Даваш или само вземаш. Ръстът ти е важен —
там в духа на всеки дреме някой смел и снажен,
спи Човек. А не човече с роля непукистка.
Събуди го! Казах вече... Няма да съм ниска!
Като тези, дето чувстват страх да се протегнат,
да не би да скъсат мускул. Или да прогледнат.
Може всеки да порасне. Чак като секвоя.
Само трябва да напасне с другите завоя.
Даже да го изпреварят, шапка да размаха.
Не е по-висок и царят днес от сиромаха —
онзи, що доброто следва, няма да е дребен.
Ти избираш — пръв и сам. Или с другар до тебе.
Никак не е толкоз сложно, не е и наука.
Всеки трябва да го може. Стига да му пука.
© Пепа Петрунова Все права защищены
Свързани произведения
животурка си бездарно.
Пътят си намира лесно
материално и телесно,
а духовно хич го няма, ...
Комментарии
-
Пепа, туй с вътрешната рима, как го прайш? Аз външна не мога да докарам, камо ли вътрешна. Пък и не мога да разбера туй амфибрахий ли е, анапест или нещо друго? Ма що питам, като съм един бонзай
Ща взема да напиша в плоскостъпен ямб стихче за бонзая. -
От друга страна пък 2-то място е 1-вото за победения или загубилия, а от още по-друга страна не моментните усещания, а последствията от резултата определят мястото, и често затова след време "силите се прегрупират". Изводът какъв е: че човек се чувства най-добре там, където се чувства удовлетворен и пълноценен, позицията е без значение.
Пете, нали това си "говорихме" и вчера - тези въпроси... "ще бъдат решени, може би някога, може би не", както е казал поетът преди нас.
Хубав и смислен стих! -
Благодаря, Иван!
Мандаринке, никакви извинения! Много подхожда "последен" и жалко, че не ми е хрумнало. Аз все се придържах към втората позиция, заради първата рима, която ми хрумна и около нея се завъртя идеята. -
Много хубав стих. Извинявам се, че се намесвам с идеи, но като цяло идеята ми се струва, че е сходна с библейската фраза "последните ще бъдат първи". Което ме кара да мисля, че този стих би звучал добре и така:
"Ти избираш — пръв и сам. Или с другар - последен." -
Много интересен стих. Наличието на вътрешна рима го прави неповторим! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Чакам го с интерес това за бонзая!
П.П. А гледам сега, че в предпоследното двустишие ми е избегАла тая вътрешна рима, ама кой да види навреме... Па дали е вътрешна или външна, или и двете - то като с изолацията, важното е да не е вее и да не идват големи сметки за парно.
Адашке, благодаря за прочита и коментара