Като секвоя
Писна ми от дребни хора. И от непукисти.
Предпочитам да съм втора, вместо да съм ниска —
там, в душата. Друг е ръстът — с добрини се мери.
Всеки сам си носи кръста? Беше тъй до вчера.
Днес не бих била против отляво да подхвана
твоя кръст. И без мотив. Дори и без подкана.
Няма полза всъщност хич самотен да си първи.
Добрината е теглич. А злобата развървя.
Който друг назад подръпва, сам не стига бързо.
Трябва честно да се стъпва. Даже да си вързал
вятъра — ще го заставиш само теб да движи?
Кораб от хартия правиш, ала нямаш ближен.
Твоят също ще потъне, щом ми хвърляш камък.
Приготви си меко дъно. Аз не плащам данък-
мнение на дребни хора. Мога ли, помагам.
Предпочитам да съм втора, вместо да избягам,
щом след старта друг гори в житейска катастрофа.
Злобата рои искри. Доброто пък е кофа.
Трудно пълниш, мъчно носиш... Лесно се разлива.
Няма място за въпроси. Трън си или слива.
Даваш или само вземаш. Ръстът ти е важен —
там в духа на всеки дреме някой смел и снажен,
спи Човек. А не човече с роля непукистка.
Събуди го! Казах вече... Няма да съм ниска!
Като тези, дето чувстват страх да се протегнат,
да не би да скъсат мускул. Или да прогледнат.
Може всеки да порасне. Чак като секвоя.
Само трябва да напасне с другите завоя.
Даже да го изпреварят, шапка да размаха.
Не е по-висок и царят днес от сиромаха —
онзи, що доброто следва, няма да е дребен.
Ти избираш — пръв и сам. Или с другар до тебе.
Никак не е толкоз сложно, не е и наука.
Всеки трябва да го може. Стига да му пука.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
