Като сияние в мен
Втурни се палаво като дете
в зелените полета на очите ми,
докосвай с мене звездното небе,
когато с теб душите си събличаме.
И потопи се в звънкия ми смях,
усещай пулса на кръвта препускащ,
към теб по лунната пътека аз вървя,
косите свои диво пак разпускам.
И тичам боса в твоите мечти,
със вятъра флиртуващ те докосвам,
събрала в шепи слънчеви искри,
като сияние във мен те нося.
в зелените полета на очите ми,
докосвай с мене звездното небе,
когато с теб душите си събличаме.
И потопи се в звънкия ми смях,
усещай пулса на кръвта препускащ,
към теб по лунната пътека аз вървя,
косите свои диво пак разпускам.
И тичам боса в твоите мечти,
със вятъра флиртуващ те докосвам,
събрала в шепи слънчеви искри,
като сияние във мен те нося.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евдокия Иванова Все права защищены
