face04 (Таня Кирилова)
163 3746
14 апр. 2009 г., 08:49

Като стон... 

  Поэзия
4.9 (12)
711 0 16
Листопадна съм в спомени дишащи.
И в отронен от слънцето лъч.
Ручейна песен безгласно обичаща,
като сън, като повей от минало.
В недописан от никого стих
се събличат тъй призрачно.
Думи в страстни прегръдки,
които без тебе са само тъга.
И тежат във очите до съмване,
като стон,като вопъл от самота.
Неразказани в трудните делници.
Неизпяти от страх да не сгреша. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кирилова Все права защищены

Предложения
  • БелияРицар (Петър Хамбарлийски) Апотеоз
    Апотеоз
  • Сенилга (Сенилга) Целият свят е театър
    Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...
  • Азазел (Неличка) ***
    Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Ночью морозной Луна засветила
    Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...

Ещё произведения »