" Като теб, като мен "
Като кръв от рана,
като сълзи от очи,
като къс от сърце,
като парчета лед от измръзнали ръце.
Като пръсти
от отрязаните ми крака,
като нокти,
изтръгнати с железни клещи -
като огъня от кладата горещи.
Като животно
в стомаха на човека,
като човек
в устата на машината,
като усмивка
в потока от страдание,
като угасваща звезда
в обречена на вечен мрак земя.
Като песен
в мълчанието на откъснати езици,
като пясък
между шепите на слепец,
като шепот
в безсилието на немия.
Това сме -
аз като теб и ти като мен,
претоварени с лъжи мечти -
нощ след нощ и ден след ден.
Като пътник уморен...