13 апр. 2017 г., 23:55  

Като в душата на дете, обичащо наистина

1.4K 3 1

 

Ако се освободят водите в ума ми?

Ако отключа входа към душата?

И успея да чуя само песента

на вълните, които за усмивки пеят?

 

Ако успея да спра да се разсейвам

от живота със лъжите и сенките.

Ще видя красота и приказката в истината,

които няма да ме отдалечават...

 

Ако успея да открия тишината,

която се крие в дълбината на сърцето.

За чийто живот исках да забравя.

Щастлив ще се чувствам навсякъде...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антонио Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...