13.04.2017 г., 23:55  

Като в душата на дете, обичащо наистина

1.4K 3 1

 

Ако се освободят водите в ума ми?

Ако отключа входа към душата?

И успея да чуя само песента

на вълните, които за усмивки пеят?

 

Ако успея да спра да се разсейвам

от живота със лъжите и сенките.

Ще видя красота и приказката в истината,

които няма да ме отдалечават...

 

Ако успея да открия тишината,

която се крие в дълбината на сърцето.

За чийто живот исках да забравя.

Щастлив ще се чувствам навсякъде...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антонио Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...