Apr 13, 2017, 11:55 PM  

Като в душата на дете, обичащо наистина 

  Poetry » Phylosophy
5.0 / 3
1180 3 1
Ако се освободят водите в ума ми?
Ако отключа входа към душата?
И успея да чуя само песента
на вълните, които за усмивки пеят?
Ако успея да спра да се разсейвам
от живота със лъжите и сенките.
Ще видя красота и приказката в истината,
които няма да ме отдалечават...
Ако успея да открия тишината,
която се крие в дълбината на сърцето.
За чийто живот исках да забравя.
Щастлив ще се чувствам навсякъде...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антонио All rights reserved.

Random works
  • There is no now, no present. Time is but a notion, fiction. Only change persists eternal. Only motio...
  • Omniscience is empty I don’t want to know everything I don’t even want to know you The evidence is n...
  • We force our way through life like rockets in the sky. But in the end we're out of fuel so who's to ...

More works »