Ако се освободят водите в ума ми?
Ако отключа входа към душата?
И успея да чуя само песента
на вълните, които за усмивки пеят?
Ако успея да спра да се разсейвам
от живота със лъжите и сенките.
Ще видя красота и приказката в истината,
които няма да ме отдалечават...
Ако успея да открия тишината,
която се крие в дълбината на сърцето.
За чийто живот исках да забравя.
Щастлив ще се чувствам навсякъде...
© Антонио All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
