ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
15 мая 2009 г., 00:16

Като ваза кристална 

  Поэзия » Любовная
557 0 15

Стъпките ти, през грижите, пъртина прокарват.

Централната улица под вятъра стене.

Слънчева целият град те видя и повярва,

че ти си подарък, а подаръкът е за мене.

 

В изкусителна усмивка те е загънал Създателят.

Разбиваш. Помиташ. Тръпки по мене.

Свири в ушите: Дръж я, Мечтателю!

Простото щастие, мъж ли си, да приемеш?!

 

Брезите се приведоха в поклон до земята.

В гърдите ми нещо се скъса със хрип.

Прецъфтелите кестени учудено замълчаха.

С мотора си изрева случайният джип.

 

От витрините бляскави смях се излива.

Засмян съм и аз от слънчев товар.

Вземам те в шепи прекрасна, щастлива,

като ваза кристална, престарял антиквар...

© Красимир Дяков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??