Като ваза кристална
Стъпките ти, през грижите, пъртина прокарват.
Централната улица под вятъра стене.
Слънчева целият град те видя и повярва,
че ти си подарък, а подаръкът е за мене.
В изкусителна усмивка те е загънал Създателят.
Разбиваш. Помиташ. Тръпки по мене.
Свири в ушите: Дръж я, Мечтателю!
Простото щастие, мъж ли си, да приемеш?!
Брезите се приведоха в поклон до земята.
В гърдите ми нещо се скъса със хрип.
Прецъфтелите кестени учудено замълчаха.
С мотора си изрева случайният джип.
От витрините бляскави смях се излива.
Засмян съм и аз от слънчев товар.
Вземам те в шепи прекрасна, щастлива,
като ваза кристална, престарял антиквар...
© Красимир Дяков All rights reserved.
