Като вчера...
Като вчера...
Вали, а дъждът не спира...
Вали, вали и водата по прозорците
започва да напира.
Локвите крайпътни
от придошлите порои
стават по-мътни.
Хора, забързани край тях минават
- от дъжда се опитват да избягат
и за ежедневните си проблеми да забравят.
Вали, вали и всичко навън е тъй мрачно...
Вали, вали и всичко става все по-невзрачно...
Малки, весели деца
до локвите играят си в калта.
Рисуват слънцето далечно,
рисуват и мечтаят
как утре в усмихнат слънчев ден
ще поиграят.
... но... вали, вали и с капки всичко се покрива
- хоризонтът с надежда нова се разкрива.
Малка искрица
след дъжда в сърцата остава
и да поддържа света ни човечен
и до днес не престава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветослава Младенова Все права защищены
