Като вчера...

Като вчера...

Вали, а дъждът не спира...

Вали, вали и водата по прозорците

започва да напира.

Локвите крайпътни

от придошлите порои

стават по-мътни.

Хора, забързани край тях минават

- от дъжда се опитват да избягат

и за ежедневните си проблеми да забравят.

Вали, вали и всичко навън е тъй мрачно...

Вали, вали и всичко става все по-невзрачно...

Малки, весели деца

до локвите играят си в калта.

Рисуват слънцето далечно,

рисуват и мечтаят

как утре в усмихнат слънчев ден

ще поиграят.

... но... вали, вали и с капки всичко се покрива

- хоризонтът с надежда нова се разкрива.

Малка искрица

след дъжда в сърцата остава

и да поддържа света ни човечен

и до днес не престава.