15 апр. 2011 г., 21:45

Като вятъра

964 0 5

 

 

Като вятъра


Малко ми е трудно да говоря,

затова се спъвам в сричките,

защото ме гледаш толкова сляпо,

колкото можеш само ти да си кьорав за себе си.

 

Какво да направя!? Да те нацелувам,

да те нагушкам и да те оставя,

разтопеното да втвърдиш до об(л)ичане?

Не, мерси, иди си през сърдечните ми клапани

 

като вятъра,

когато ме съблече, преди да съм си удома

и ме накара да се почувствам твърде разлистена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви приятели - Lovewea, danigallery, Ивон,
    nininini (Нина Иванова)!
    Елена, рядко говоря толкова искрено и някак директно, колкото в последните си стихове, може би навлизам в нов период - и как няма да приема топлинката ти!?
    Благодаря ви, че се спряхте на страничката ми!
  • приеми моята топлинка.
  • Харесах!когато ме съблече, преди да съм си удома и ме накара да се почувствам твърде разлистена.


  • Хубаво е!
  • харесвам

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...