Като вятъра
Малко ми е трудно да говоря,
затова се спъвам в сричките,
защото ме гледаш толкова сляпо,
колкото можеш само ти да си кьорав за себе си.
Какво да направя!? Да те нацелувам,
да те нагушкам и да те оставя,
разтопеното да втвърдиш до об(л)ичане?
Не, мерси, иди си през сърдечните ми клапани
като вятъра,
когато ме съблече, преди да съм си удома
и ме накара да се почувствам твърде разлистена.
© Боряна All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
