Като вятъра
Малко ми е трудно да говоря,
затова се спъвам в сричките,
защото ме гледаш толкова сляпо,
колкото можеш само ти да си кьорав за себе си.
Какво да направя!? Да те нацелувам,
да те нагушкам и да те оставя,
разтопеното да втвърдиш до об(л)ичане?
Не, мерси, иди си през сърдечните ми клапани
като вятъра,
когато ме съблече, преди да съм си удома
и ме накара да се почувствам твърде разлистена.