15 abr 2011, 21:45

Като вятъра

961 0 5

 

 

Като вятъра


Малко ми е трудно да говоря,

затова се спъвам в сричките,

защото ме гледаш толкова сляпо,

колкото можеш само ти да си кьорав за себе си.

 

Какво да направя!? Да те нацелувам,

да те нагушкам и да те оставя,

разтопеното да втвърдиш до об(л)ичане?

Не, мерси, иди си през сърдечните ми клапани

 

като вятъра,

когато ме съблече, преди да съм си удома

и ме накара да се почувствам твърде разлистена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви приятели - Lovewea, danigallery, Ивон,
    nininini (Нина Иванова)!
    Елена, рядко говоря толкова искрено и някак директно, колкото в последните си стихове, може би навлизам в нов период - и как няма да приема топлинката ти!?
    Благодаря ви, че се спряхте на страничката ми!
  • приеми моята топлинка.
  • Харесах!когато ме съблече, преди да съм си удома и ме накара да се почувствам твърде разлистена.


  • Хубаво е!
  • харесвам

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...