17 мая 2007 г., 10:49

Катрин

1.2K 0 11
 

Катрин -
не бях я виждал две години!

Очите й
метличини са сини!

Устата й
са алени малини!

Гърдите й
са завръзи от дини!

Усмивката й -
слънце и звезди!

Отвсякъде

тинейджъри се стичат
и жадно над оградата надничат.

Катрин

с походката си ги омайва
и с хубостта си - другаде незнайна!

Излъчва

тя букет от феромони -
а тях пък вятърът навред ги гони!

Катрин, Катрин!

Ще трябва с фередже
да я държим!

Че инак без мъже
околните села ще се окажат!

А тук зидът ще падне -
да ги смаже!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Забавен стих!Браво!
  • Пинче, красавице, ти си се върнала!
    Толкова дълго се вглеждах за тебе!
    Как се забързвах и сърцето ми тръпнеше,
    само щом зърнех рокля червена!
    )))

    Много се радвам, че одобряваш стихотворението за Катрин! А ако одобриш и едно ми друго стихотворение, още повече ще се зарадвам!*
  • даже и аз я познавам)

    прекрасна е!
    И достойно си я възпял!*
  • Чудесен стих, сътворен за едно толкова красиво момиче...
  • Благодаря ви много за хубавите отзиви!
    Сега вече мога да кажа за кого се отнася и на кого е посветено: на дъщерята на Пинче - Катрин!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...