17 мая 2007 г., 10:49

Катрин 

  Поэзия
1068 0 11
 

Катрин -
не бях я виждал две години!

Очите й
метличини са сини!

Устата й
са алени малини!

Гърдите й
са завръзи от дини!

Усмивката й -
слънце и звезди!

Отвсякъде

тинейджъри се стичат
и жадно над оградата надничат.

Катрин

с походката си ги омайва
и с хубостта си - другаде незнайна!

Излъчва

тя букет от феромони -
а тях пък вятърът навред ги гони!

Катрин, Катрин!

Ще трябва с фередже
да я държим!

Че инак без мъже
околните села ще се окажат!

А тук зидът ще падне -
да ги смаже!

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Забавен стих!Браво!
  • Пинче, красавице, ти си се върнала!
    Толкова дълго се вглеждах за тебе!
    Как се забързвах и сърцето ми тръпнеше,
    само щом зърнех рокля червена!
    )))

    Много се радвам, че одобряваш стихотворението за Катрин! А ако одобриш и едно ми друго стихотворение, още повече ще се зарадвам!*
  • даже и аз я познавам)

    прекрасна е!
    И достойно си я възпял!*
  • Чудесен стих, сътворен за едно толкова красиво момиче...
  • Благодаря ви много за хубавите отзиви!
    Сега вече мога да кажа за кого се отнася и на кого е посветено: на дъщерята на Пинче - Катрин!
  • Ах тази Катрин
  • Ай, ай, ай...
    Поздравчета от мен!!!

  • Хареса ми
    Поздрав!
  • Супер! - зидовете ги сбират , и ...оградите!
  • Поздрав и от мен!
    6!
  • Ха, много сладко!Поздрав от мен!
Предложения
: ??:??