May 17, 2007, 10:49 AM

Катрин

  Poetry
1.2K 0 11
 

Катрин -
не бях я виждал две години!

Очите й
метличини са сини!

Устата й
са алени малини!

Гърдите й
са завръзи от дини!

Усмивката й -
слънце и звезди!

Отвсякъде

тинейджъри се стичат
и жадно над оградата надничат.

Катрин

с походката си ги омайва
и с хубостта си - другаде незнайна!

Излъчва

тя букет от феромони -
а тях пък вятърът навред ги гони!

Катрин, Катрин!

Ще трябва с фередже
да я държим!

Че инак без мъже
околните села ще се окажат!

А тук зидът ще падне -
да ги смаже!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Забавен стих!Браво!
  • Пинче, красавице, ти си се върнала!
    Толкова дълго се вглеждах за тебе!
    Как се забързвах и сърцето ми тръпнеше,
    само щом зърнех рокля червена!
    )))

    Много се радвам, че одобряваш стихотворението за Катрин! А ако одобриш и едно ми друго стихотворение, още повече ще се зарадвам!*
  • даже и аз я познавам)

    прекрасна е!
    И достойно си я възпял!*
  • Чудесен стих, сътворен за едно толкова красиво момиче...
  • Благодаря ви много за хубавите отзиви!
    Сега вече мога да кажа за кого се отнася и на кого е посветено: на дъщерята на Пинче - Катрин!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...