17.05.2007 г., 10:49

Катрин

1.2K 0 11
 

Катрин -
не бях я виждал две години!

Очите й
метличини са сини!

Устата й
са алени малини!

Гърдите й
са завръзи от дини!

Усмивката й -
слънце и звезди!

Отвсякъде

тинейджъри се стичат
и жадно над оградата надничат.

Катрин

с походката си ги омайва
и с хубостта си - другаде незнайна!

Излъчва

тя букет от феромони -
а тях пък вятърът навред ги гони!

Катрин, Катрин!

Ще трябва с фередже
да я държим!

Че инак без мъже
околните села ще се окажат!

А тук зидът ще падне -
да ги смаже!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Забавен стих!Браво!
  • Пинче, красавице, ти си се върнала!
    Толкова дълго се вглеждах за тебе!
    Как се забързвах и сърцето ми тръпнеше,
    само щом зърнех рокля червена!
    )))

    Много се радвам, че одобряваш стихотворението за Катрин! А ако одобриш и едно ми друго стихотворение, още повече ще се зарадвам!*
  • даже и аз я познавам)

    прекрасна е!
    И достойно си я възпял!*
  • Чудесен стих, сътворен за едно толкова красиво момиче...
  • Благодаря ви много за хубавите отзиви!
    Сега вече мога да кажа за кого се отнася и на кого е посветено: на дъщерята на Пинче - Катрин!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...