17 may 2007, 10:49

Катрин

  Poesía
1.2K 0 11
 

Катрин -
не бях я виждал две години!

Очите й
метличини са сини!

Устата й
са алени малини!

Гърдите й
са завръзи от дини!

Усмивката й -
слънце и звезди!

Отвсякъде

тинейджъри се стичат
и жадно над оградата надничат.

Катрин

с походката си ги омайва
и с хубостта си - другаде незнайна!

Излъчва

тя букет от феромони -
а тях пък вятърът навред ги гони!

Катрин, Катрин!

Ще трябва с фередже
да я държим!

Че инак без мъже
околните села ще се окажат!

А тук зидът ще падне -
да ги смаже!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Забавен стих!Браво!
  • Пинче, красавице, ти си се върнала!
    Толкова дълго се вглеждах за тебе!
    Как се забързвах и сърцето ми тръпнеше,
    само щом зърнех рокля червена!
    )))

    Много се радвам, че одобряваш стихотворението за Катрин! А ако одобриш и едно ми друго стихотворение, още повече ще се зарадвам!*
  • даже и аз я познавам)

    прекрасна е!
    И достойно си я възпял!*
  • Чудесен стих, сътворен за едно толкова красиво момиче...
  • Благодаря ви много за хубавите отзиви!
    Сега вече мога да кажа за кого се отнася и на кого е посветено: на дъщерята на Пинче - Катрин!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...