4 мая 2019 г., 10:01

Кауфланд

1.1K 0 0

На просяка в Кауфланд

мръщим се люто; 

На киселата продавачка

във нон-стопа - също. 

Галопираме ние 

през живота забързан, 

пръскайки още 

от същото нещо,

срещу което съскаме.

 

Може би, всъщност,

просякът проси

съвет и разбиране,

а не пари...

Може би, продавачката

изтощена е емоционално

от безличните и

все тъй бързащи

клиенти...

 

Но какво ако някога

някой реши

да се спре за миг

да разчупи оковите

на нашето време; 

Да поеме малко

и от чуждото бреме?

 

Животът е

тъй ужасно прост,

че не успяваме

да се примирим с това.

Все търсим Драмата,

Интригата, Сцената.

А по пътя създаваме 

Кармата, Болката,

Грешката...

 

И там, на края на пътя 

си даваме сметката,

че животът човешки

е свършил.

А ние от толкова

много уроци,

неуспели сме

на най-лесното

да се научим: 

Как се живее...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванеса Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...