4.05.2019 г., 10:01

Кауфланд

1.1K 0 0

На просяка в Кауфланд

мръщим се люто; 

На киселата продавачка

във нон-стопа - също. 

Галопираме ние 

през живота забързан, 

пръскайки още 

от същото нещо,

срещу което съскаме.

 

Може би, всъщност,

просякът проси

съвет и разбиране,

а не пари...

Може би, продавачката

изтощена е емоционално

от безличните и

все тъй бързащи

клиенти...

 

Но какво ако някога

някой реши

да се спре за миг

да разчупи оковите

на нашето време; 

Да поеме малко

и от чуждото бреме?

 

Животът е

тъй ужасно прост,

че не успяваме

да се примирим с това.

Все търсим Драмата,

Интригата, Сцената.

А по пътя създаваме 

Кармата, Болката,

Грешката...

 

И там, на края на пътя 

си даваме сметката,

че животът човешки

е свършил.

А ние от толкова

много уроци,

неуспели сме

на най-лесното

да се научим: 

Как се живее...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...