4.05.2019 г., 10:01

Кауфланд

1.1K 0 0

На просяка в Кауфланд

мръщим се люто; 

На киселата продавачка

във нон-стопа - също. 

Галопираме ние 

през живота забързан, 

пръскайки още 

от същото нещо,

срещу което съскаме.

 

Може би, всъщност,

просякът проси

съвет и разбиране,

а не пари...

Може би, продавачката

изтощена е емоционално

от безличните и

все тъй бързащи

клиенти...

 

Но какво ако някога

някой реши

да се спре за миг

да разчупи оковите

на нашето време; 

Да поеме малко

и от чуждото бреме?

 

Животът е

тъй ужасно прост,

че не успяваме

да се примирим с това.

Все търсим Драмата,

Интригата, Сцената.

А по пътя създаваме 

Кармата, Болката,

Грешката...

 

И там, на края на пътя 

си даваме сметката,

че животът човешки

е свършил.

А ние от толкова

много уроци,

неуспели сме

на най-лесното

да се научим: 

Как се живее...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...