May 4, 2019, 10:01 AM

Кауфланд

1.1K 0 0

На просяка в Кауфланд

мръщим се люто; 

На киселата продавачка

във нон-стопа - също. 

Галопираме ние 

през живота забързан, 

пръскайки още 

от същото нещо,

срещу което съскаме.

 

Може би, всъщност,

просякът проси

съвет и разбиране,

а не пари...

Може би, продавачката

изтощена е емоционално

от безличните и

все тъй бързащи

клиенти...

 

Но какво ако някога

някой реши

да се спре за миг

да разчупи оковите

на нашето време; 

Да поеме малко

и от чуждото бреме?

 

Животът е

тъй ужасно прост,

че не успяваме

да се примирим с това.

Все търсим Драмата,

Интригата, Сцената.

А по пътя създаваме 

Кармата, Болката,

Грешката...

 

И там, на края на пътя 

си даваме сметката,

че животът човешки

е свършил.

А ние от толкова

много уроци,

неуспели сме

на най-лесното

да се научим: 

Как се живее...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...