May 4, 2019, 10:01 AM

Кауфланд

1.1K 0 0

На просяка в Кауфланд

мръщим се люто; 

На киселата продавачка

във нон-стопа - също. 

Галопираме ние 

през живота забързан, 

пръскайки още 

от същото нещо,

срещу което съскаме.

 

Може би, всъщност,

просякът проси

съвет и разбиране,

а не пари...

Може би, продавачката

изтощена е емоционално

от безличните и

все тъй бързащи

клиенти...

 

Но какво ако някога

някой реши

да се спре за миг

да разчупи оковите

на нашето време; 

Да поеме малко

и от чуждото бреме?

 

Животът е

тъй ужасно прост,

че не успяваме

да се примирим с това.

Все търсим Драмата,

Интригата, Сцената.

А по пътя създаваме 

Кармата, Болката,

Грешката...

 

И там, на края на пътя 

си даваме сметката,

че животът човешки

е свършил.

А ние от толкова

много уроци,

неуспели сме

на най-лесното

да се научим: 

Как се живее...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...