Уморен от болезнени спомени,
перчемът ми се разхожа на воля.
А аз усещам стрелите - въпросите,
що отново душата ми тровят.
Плачът все още пълни очите ми,
налети със парещи сълзи,
които изпълват пак дните ми
с черно, като опал кадифе.
Отпивам по малко от кафето си,
прецеждам го през прошарен мустак,
еспресо - ароматно и истинско,
то вгорчава живота ми пак. ...