30 мая 2008 г., 14:37

Казармата на делниците

1.1K 0 36
Премазаха ме
делниците с марша си,
строени във редица.
По войнишки.
Изчистиха подметките
си. Прашна съм!
Подложих изтривалката.
Под всички.
А в петъците -
дните за разстрели,
превръщам се в
мишена на умората.
Петдневките в
очите ми са спрели.
А аз си изигравам
смело ролята.
(Пре)делнично е
сивото повтаряне.
А празниците
покрай мене тичат.
Не е живот, а
просто оцеляване.
Не ми остана
време да обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • всички оцеляваме....
    но важното е да имаме време за обич....
    прекрасно,Ели!!!!!
  • До каквато и тема да се докоснеш, все чудеса твориш!!! Поздравления и прегръдки, Ели!!!
  • Винаги има време,Ели!
    А ти го умееш, перфектно!
    С обич!
  • Със сигурност ще е за повече следващия път
    Просто не се чувствах добре и бях изморена
    Благодаря и на двете Данита
  • Ели, моля те, нека остане само в стиховете ти тази умора... Другия път като се видим те искам свежа и ведра. И най-важното - за повече... Стихът ти може да бъде болезнено истинен.. Не го позволявай!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...