May 30, 2008, 2:37 PM

Казармата на делниците

Poetry » Other

1.1K 0 36

Премазаха ме
делниците с марша си,
строени във редица.
По войнишки.
Изчистиха подметките
си. Прашна съм!
Подложих изтривалката.
Под всички.
А в петъците -
дните за разстрели,
превръщам се в
мишена на умората.
Петдневките в
очите ми са спрели.
А аз си изигравам
смело ролята.
(Пре)делнично е
сивото повтаряне.
А празниците
покрай мене тичат.
Не е живот, а
просто оцеляване.
Не ми остана
време да обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

всички оцеляваме....
но важното е да имаме време за обич....
прекрасно,Ели!!!!!

2008-06-01T14:26:10+03:00
Индиана (Криси)

До каквато и тема да се докоснеш, все чудеса твориш!!! Поздравления и прегръдки, Ели!!!

2008-06-01T00:00:08+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Винаги има време,Ели!
А ти го умееш, перфектно!
С обич!

2008-05-31T18:21:19+03:00
Елишка (Елица Стоянова)

Със сигурност ще е за повече следващия път
Просто не се чувствах добре и бях изморена
Благодаря и на двете Данита

2008-05-31T12:03:49+03:00
kohrida (Даниела)

Ели, моля те, нека остане само в стиховете ти тази умора... Другия път като се видим те искам свежа и ведра. И най-важното - за повече... Стихът ти може да бъде болезнено истинен.. Не го позволявай!

2008-05-31T11:56:47+03:00