29 апр. 2012 г., 00:09
Кехлибарено зрънце
Залезът над старите борове натежава.
В червено, жълто и оранжево небето оцветява.
Вечерта с деня се прощава,
и това от векове, за щастие, не прекратява.
Обхваща ме мен, човека, тъга,
че като зрънце кехлибарено
от човешката броеница е залеза.
Тези зрънца броя и зная, че останаха по-малко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация