13 мая 2009 г., 16:34

Кехлибарът помни

856 0 20

Любов забравата не стига

и винаги остава в дар

последен лъч, едно заспиване,

като мушица в кехлибар.

 

В окаменялата сълза

Неповторимото остава.

Полуусмихната тъга

предава чувствата, предава...

 

И, някак си, неразличимо,

сред веселата суета

не търсим видима причина

да ги приемем, ей така...

 

За спомен снимките остават

в прелистения календар...

А всичко помни и забравя

сърцето в мъртъв кехлибар...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ани, благодаря ти за уважението да си тук! Зем.
  • Най - красивите кехлибари се събирали по кубинските плажове. В смолите им, запечатали мига съм виждала невероятно красиви неща - зрънце пясък, перличка, муха....Така е и със спомените, винаги съхраняваме някой особено ценен в рамка от кехлибар. Да ни грее до сърцето .
    Поздрави за стиха.
  • А ти ме остави изненадан - не съм очаквал, благодаря ти! Зем.
  • Остави ме без дъх...толкова много емоция е излята в този стих!Прегръщам те!
  • Благодаря ти Сашо! Зем.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...