Кехлибарът помни

Поэзия » Любовная

851 0 20

Любов забравата не стига

и винаги остава в дар

последен лъч, едно заспиване,

като мушица в кехлибар.

В окаменялата сълза

Неповторимото остава.

Полуусмихната тъга

предава чувствата, предава...

И, някак си, неразличимо,

сред веселата суета

не търсим видима причина

да ги приемем, ей така...

За спомен снимките остават

в прелистения календар...

А всичко помни и забравя

сърцето в мъртъв кехлибар...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Ани, благодаря ти за уважението да си тук! Зем.

2009-05-14T10:48:13+03:00
Sarabi (Джулиана Кашон)

Най - красивите кехлибари се събирали по кубинските плажове. В смолите им, запечатали мига съм виждала невероятно красиви неща - зрънце пясък, перличка, муха....Така е и със спомените, винаги съхраняваме някой особено ценен в рамка от кехлибар. Да ни грее до сърцето .
Поздрави за стиха.

2009-05-14T10:46:34+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

А ти ме остави изненадан - не съм очаквал, благодаря ти! Зем.

2009-05-14T10:45:43+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Остави ме без дъх...толкова много емоция е излята в този стих!Прегръщам те!

2009-05-14T09:43:18+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Благодаря ти Сашо! Зем.

2009-05-14T07:03:11+03:00