Кехлибарът помни
Любов забравата не стига
и винаги остава в дар
последен лъч, едно заспиване,
като мушица в кехлибар.
В окаменялата сълза
Неповторимото остава.
Полуусмихната тъга
предава чувствата, предава...
И, някак си, неразличимо,
сред веселата суета
не търсим видима причина
да ги приемем, ей така...
За спомен снимките остават
в прелистения календар...
А всичко помни и забравя
сърцето в мъртъв кехлибар...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
