May 13, 2009, 4:34 PM

Кехлибарът помни

  Poetry » Love
849 0 20

Любов забравата не стига

и винаги остава в дар

последен лъч, едно заспиване,

като мушица в кехлибар.

 

В окаменялата сълза

Неповторимото остава.

Полуусмихната тъга

предава чувствата, предава...

 

И, някак си, неразличимо,

сред веселата суета

не търсим видима причина

да ги приемем, ей така...

 

За спомен снимките остават

в прелистения календар...

А всичко помни и забравя

сърцето в мъртъв кехлибар...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ани, благодаря ти за уважението да си тук! Зем.
  • Най - красивите кехлибари се събирали по кубинските плажове. В смолите им, запечатали мига съм виждала невероятно красиви неща - зрънце пясък, перличка, муха....Така е и със спомените, винаги съхраняваме някой особено ценен в рамка от кехлибар. Да ни грее до сърцето .
    Поздрави за стиха.
  • А ти ме остави изненадан - не съм очаквал, благодаря ти! Зем.
  • Остави ме без дъх...толкова много емоция е излята в този стих!Прегръщам те!
  • Благодаря ти Сашо! Зем.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...