alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
3 дек. 2009 г., 11:53

Кентавър 

  Поэзия » Философская
667 0 9

Кентавър

 

Болят колената. Много път извървя,

но копитата питат за още.

И крещят сетивата, изпаднали в страх

от несигурност в старите кости.

 

Ала в него ечи оня вътрешен зов

да се юрне срещу ширинето.

Остарелият кон е с предимство едно,

не признава за болки в сърцето...

 

Той отлично разбира, че няма криле,

че кентавърът няма да литне.

Но бе чувал, че има летящи коне

и бе длъжен поне да опита.

 

Да се втурне, понесен във бесен галоп,    

накъдето миражи възкръсват.

И ще спре своя бяг не с въже от коноп,

а когато... сърцето се пръсне.  

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??