И уж е зима, а пътеката е кална,
снегът тъй чакан се подплаши и се скри.
Дори и в твоя дом камината да палнат,
студени някак са нетрайните искри.
Дали ще пламнат? Кой ги знае? Ето, ида,
с наивна вяра кътам топли чудеса,
в душата своя, като въглен в керемида,
аз само обич мога ти донеса.
Ще спра пред прага, само луда непозната,
съсед надникнал любопитно ще твърди...
Ако намериш керемида пред вратата,
и мръзнеш, то тръгни по моите следи.