29 мая 2011 г., 23:45

Кестени

2.8K 0 31

                                                                         посветено

 

                        Кестени

 

Тишината, останала в мене, се скри

под лъчистите мисли за лятото

и остави в съня ми горещи игли,

и се пръсна на хиляди атоми.

 

И се счупи надеждата. Като свод.

Дето дълго е мръзнал прегърбен.

Днес стрелките отмерват живот,

който сляп е и все е забързан.

 

И не виждам. Очите мълчат

зад сълзите на минали срещи.

Колко пролети в мене ще спрат

да те чакам под цъфнали кестени...

 

И да викам след тебе дъжда

да отмие в сърцето ми тихото.

Все рисувам оная дъга,

дето грее в мечтите на скитника.

 

И се уча наум да мълча,

да не сбирам във думите есени.

И мълча, и мълча, и мълча...

И те чакам под цъфнали кестени.

                              24.05.2011

Венцислав Янакиев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Безмълвно ми е!...
  • Венци, Венци, твоите тъги са така невероятно красиви!
    Благодаря ти за прекрасната поезия. Всеки път.
  • Поезия!!!

    "И да викам след тебе дъжда
    да отмие в сърцето ми тихото."

    Много, много ми хареса!
  • И аз се присъединявам,пишеш изключително!..
  • Имаше един филм, в който главният герой репетираше сватбената си клетва пред 10-тина жени; когато спря да говори, за минутка настана тишина, после една от жените каза: "Вярвам, че говоря и от името на всички останали - зарежи я. Ожени се за мен." Та и аз така, замечтах се за подобно посвещение.

    Всъщност с всичко това се опитах да ти обясня колко много ми хареса стихът ти. В мое лице имаш още една почитателка, Венци!
    Прекрасна поезия.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...