Кестени
посветено
Кестени
Тишината, останала в мене, се скри
под лъчистите мисли за лятото
и остави в съня ми горещи игли,
и се пръсна на хиляди атоми.
И се счупи надеждата. Като свод.
Дето дълго е мръзнал прегърбен.
Днес стрелките отмерват живот,
който сляп е и все е забързан.
И не виждам. Очите мълчат
зад сълзите на минали срещи.
Колко пролети в мене ще спрат
да те чакам под цъфнали кестени...
И да викам след тебе дъжда
да отмие в сърцето ми тихото.
Все рисувам оная дъга,
дето грее в мечтите на скитника.
И се уча наум да мълча,
да не сбирам във думите есени.
И мълча, и мълча, и мълча...
И те чакам под цъфнали кестени.
24.05.2011
Венцислав Янакиев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Янакиев Всички права запазени
