29 may 2011, 23:45

Кестени

  Poesía
2.8K 0 31

                                                                         посветено

 

                        Кестени

 

Тишината, останала в мене, се скри

под лъчистите мисли за лятото

и остави в съня ми горещи игли,

и се пръсна на хиляди атоми.

 

И се счупи надеждата. Като свод.

Дето дълго е мръзнал прегърбен.

Днес стрелките отмерват живот,

който сляп е и все е забързан.

 

И не виждам. Очите мълчат

зад сълзите на минали срещи.

Колко пролети в мене ще спрат

да те чакам под цъфнали кестени...

 

И да викам след тебе дъжда

да отмие в сърцето ми тихото.

Все рисувам оная дъга,

дето грее в мечтите на скитника.

 

И се уча наум да мълча,

да не сбирам във думите есени.

И мълча, и мълча, и мълча...

И те чакам под цъфнали кестени.

                              24.05.2011

Венцислав Янакиев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безмълвно ми е!...
  • Венци, Венци, твоите тъги са така невероятно красиви!
    Благодаря ти за прекрасната поезия. Всеки път.
  • Поезия!!!

    "И да викам след тебе дъжда
    да отмие в сърцето ми тихото."

    Много, много ми хареса!
  • И аз се присъединявам,пишеш изключително!..
  • Имаше един филм, в който главният герой репетираше сватбената си клетва пред 10-тина жени; когато спря да говори, за минутка настана тишина, после една от жените каза: "Вярвам, че говоря и от името на всички останали - зарежи я. Ожени се за мен." Та и аз така, замечтах се за подобно посвещение.

    Всъщност с всичко това се опитах да ти обясня колко много ми хареса стихът ти. В мое лице имаш още една почитателка, Венци!
    Прекрасна поезия.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...