Мислите ми се търкалят като кестени,
весели и обли, по паважа.
Те са есенни, добри, естествени.
Малко тъжни са... Ще ви разкажа
как сърцето ми – листо червено –
бавно се сбогува с тая есен
и танцува тихо, осланено,
недопяло свойта кратка песен.
Чувствата ми – кестенови също –
в миг поемат друми неизбродни
от обвивката с бодли - зелена къща -
вън се втурват зрели и свободни. ...