29 июн. 2007 г., 13:07

Кети

831 0 11
Ще откъсна парченце от
луната, небето и дъгата
и на теб ще ги дам.
Искаш и парченце от слънцето, така ли?
Но, мила, ти го имаш цялото,
просто погледни в огледалото.

П.С.: За теб, ти, която си слънцето за трима души. Бъди щастлива и нека никога повече не се разделяме за толкова много време. Обичам те!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много, много хубаво...
  • Пази си сърчицето такова дълбоко, топло и чувствително! Виждам стиховете ти идват сами, когато минават през него!
  • Е,не може,то си е едно,уникално и си е само мое
  • И аз искам такова...
  • Много красиво и искрено посвещение.Определено знаеш как да зарадваш човека към когото е насочено с малко но истински думи

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...