Кибритена нежност
Ураганна, кибритено нежна...
Плъзвам поглед по твоята длан.
Още миг, като пясък изчезвам.
Онзи грях върху мен се прецежда.
Няма, няма, няма надежда!
До пръсване Дяволът е пиян!
Трябва да си тръгна небрежно,
да оставя отворена нежност,
недоплетена палава мрежа,
а грехът - неизживян...
Ураганна, кибритена нежност,
бяла страст в черен дявол пиян...
Късам, хвърлям, до костите режа,
пак се връщам и пак съм там.
Има, има, има надежда!
Има смисъл от ураган!
Нека този грях все така се процежда,
нека Дяволът още бъде пиян!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Каракочева Все права защищены
Поздрави и много творческо вдъхновение пожелавам!
