Кибритена нежност
Ураганна, кибритено нежна...
Плъзвам поглед по твоята длан.
Още миг, като пясък изчезвам.
Онзи грях върху мен се прецежда.
Няма, няма, няма надежда!
До пръсване Дяволът е пиян!
Трябва да си тръгна небрежно,
да оставя отворена нежност,
недоплетена палава мрежа,
а грехът - неизживян...
Ураганна, кибритена нежност,
бяла страст в черен дявол пиян...
Късам, хвърлям, до костите режа,
пак се връщам и пак съм там.
Има, има, има надежда!
Има смисъл от ураган!
Нека този грях все така се процежда,
нека Дяволът още бъде пиян!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Каракочева Всички права запазени
Поздрави и много творческо вдъхновение пожелавам!
