22 abr 2009, 0:24

Кибритена нежност

968 0 14

Ураганна, кибритено нежна...

Плъзвам поглед по твоята длан.

Още миг, като пясък изчезвам.

Онзи грях върху мен се прецежда.

Няма, няма, няма надежда!

До пръсване Дяволът е пиян!


Трябва да си тръгна небрежно,

да оставя отворена нежност,

недоплетена палава мрежа,

а грехът - неизживян...


Ураганна, кибритена нежност,

бяла страст в черен дявол пиян...

Късам, хвърлям, до костите режа,

пак се връщам и пак съм там.


Има, има, има надежда!

Има смисъл от ураган!

Нека този грях все така се процежда,

нека Дяволът още бъде пиян!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Каракочева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно е, че си тук и споделяш моите стихове. Ето така дните стават слънчеви! Поздрави и много творческо вдъхновение пожелавам!
  • Страхотно стихотворение!
    Не го пропуснах все пак...
    АПЛОДИСМЕНТИ!
  • Благодаря ви, Петя и Ани! Стиховете докосват, само ако са изстрадани и написани с цялото сърце. Щом са ви докоснали, значи е имало смисъл да ги пиша. Следващото ще бъде нещо весело и смешно, защото какво е животът ни без усмивки?
    Поздрави и усмивки!
  • Докосваш... и тук!!!
    Много!
  • Има Надежда!
    Хубав стих!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...