12 нояб. 2024 г., 11:03

Килим от листа

436 0 0

                            Килим от листа 

 

 

 

Вървя към нашето село, към дома,

отварям си вече сам пътната врата.

 Стъпвам на килим от разноцветни листа,

лозови листа обагрени от есента.

 

Няма я и баба ми, една добра жена,

тя отиде при дядо високо в небеса.

Има скръб и мъка в мен и утеха една,

сам съм но усещам им тук духа.

 

Сядам пред къщата под старата асма

и връщат ми се спомените отнякога.

Когато бяхме малки заедно с рода си

за баба и дядо и техните добри дела.

 

А те ме гледат от синьото небе сега,

и градината със зеленчуци и цветя.

Аз усмихвам им се и им благодаря,

а от очите ми отрони се една сълза!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...