Килим от листа 

Вървя към нашето село, към дома,

отварям си вече сам пътната врата.

 Стъпвам на килим от разноцветни листа,

лозови листа обагрени от есента.

Няма я и баба ми, една добра жена,

тя отиде при дядо високо в небеса.

Има скръб и мъка в мен и утеха една,

сам съм но усещам им тук духа.

Сядам пред къщата под старата асма

и връщат ми се спомените отнякога.

Когато бяхме малки заедно с рода си

за баба и дядо и техните добри дела.

А те ме гледат от синьото небе сега,

и градината със зеленчуци и цветя.

Аз усмихвам им се и им благодаря,

а от очите ми отрони се една сълза!