Кислород
Кислород
Със някои хора се разделяш
и все едно, не ги е имало.
С един жест, бързо ги заделяш.
Прехвърляш ги в графата "минало".
Че те фалшиви са били
и са играли с теб нечестно,
сега разбра това, нали?
О, зная, че не ти е лесно.
Какво, отчаян днес си, май?
За някакъв си там, познат?
Човек, докато диша, знай -
все още е на този свят!
В шума на прилива се вслушай.
Морето пълно е с живот.
До него приседни. И вдишай
от изпаренията, кислород.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены
