5.04.2017 г., 23:38

Кислород

453 1 1

Кислород

 

Със някои хора се разделяш

и все едно, не ги е имало.

С един жест, бързо ги заделяш.

Прехвърляш ги в графата "минало".

 

Че те фалшиви са били

и са играли с теб нечестно,

сега разбра това, нали?

О, зная, че не ти е лесно.

 

Какво, отчаян днес си, май?

За някакъв си там, познат?

Човек, докато диша, знай -

все още е на този свят!

 

В шума на прилива се вслушай.

Морето пълно е с живот.

До него приседни. И вдишай

от изпаренията, кислород.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Човек, докато диша, знай -
    все още е на този свят!"
    Страхотен стих! Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...