13 окт. 2006 г., 15:54

Китарата ти е врата...

1.1K 0 14
Китарата ти
е врата.
Акордите ти дишат
дим.
По покривите на деня,
поезията се разлива.
Цигарата забравена
във пепелник,
в краката ти –
бутилка вино.
И няма сцена,
и прожектори...
И хора няма,
за да чуят,
една прегракнала душа,
забравила сега
за гняв...
Потънала във странен свят,
изплакваща последен смях...
Една обичаща,
и хероинова
изстраданост...
Китарата ти е
врата.
Акордите ти дишат
дим.
Политаме над тъмен град...
- Подай ми,
моля те ръка!
Да!
Болестта.
Тя идва рязко!
Не чука на вратата,
не звъни!
Със черен вятър
влиза в тялото...
И като вятър
тялото
пронизва...
Болестта.
А ти си слаба,
и лежиш
на някакъв съдран
дюшек,
и леденото му
сърце,
подсмихва се на
болестта ти.
Китарата във ъгъла
подпряна –
с бетон
зазидана врата...
Стената –
болна свобода,
отлитаща поезия
и дим...
над покривите
на деня...
Китарата ти бе
врата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • рядко се логвам докато чета... но Човеко, ти си Явление!
    боравиш с думите като...
    мисля и не мога да се сетя друга дума освен Ваятел...
    Поздрав, Ясене!
    Специален поздрав и на Хенри за силата на Словото му!
  • Да, китарата е врата. Поздрави, Ясене.
    И една реплика към Факир - Иван.
    Дали някога си се замислял, че творците като Ясен са чувствителни хора, виждащи неща, които повече от нас не виждаме и да се усетиш, че често коментарите ти са нелепи. Мисли, момче.
  • Хенри, знам, че си достатъчно над дребните факирски тъпизми, за което искрено ти се възхищавам. От твоите стихове ме боли...Не знам лекува ли се този ужасен песимизъм и черногледство...Би било прекрасно да прочетем стихове на един надживял мъките си Хенри!...или Оливър...или Ясен...ти си знаеш!
  • Поздрав!
  • Много тъжно...
    Поздрав, Ясене!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...