Китарата ти е врата...
Китарата ти
е врата.
Акордите ти дишат
дим.
По покривите на деня,
поезията се разлива.
Цигарата забравена
във пепелник,
в краката ти –
бутилка вино.
И няма сцена,
и прожектори...
И хора няма,
за да чуят,
една прегракнала душа,
забравила сега
за гняв...
Потънала във странен свят,
изплакваща последен смях...
Една обичаща,
и хероинова
изстраданост...
Китарата ти е
врата.
Акордите ти дишат
дим.
Политаме над тъмен град...
- Подай ми,
моля те ръка!
Да!
Болестта.
Тя идва рязко!
Не чука на вратата,
не звъни!
Със черен вятър
влиза в тялото...
И като вятър
тялото
пронизва...
Болестта.
А ти си слаба,
и лежиш
на някакъв съдран
дюшек,
и леденото му
сърце,
подсмихва се на
болестта ти.
Китарата във ъгъла
подпряна –
с бетон
зазидана врата...
Стената –
болна свобода,
отлитаща поезия
и дим...
над покривите
на деня...
Китарата ти бе
врата...
е врата.
Акордите ти дишат
дим.
По покривите на деня,
поезията се разлива.
Цигарата забравена
във пепелник,
в краката ти –
бутилка вино.
И няма сцена,
и прожектори...
И хора няма,
за да чуят,
една прегракнала душа,
забравила сега
за гняв...
Потънала във странен свят,
изплакваща последен смях...
Една обичаща,
и хероинова
изстраданост...
Китарата ти е
врата.
Акордите ти дишат
дим.
Политаме над тъмен град...
- Подай ми,
моля те ръка!
Да!
Болестта.
Тя идва рязко!
Не чука на вратата,
не звъни!
Със черен вятър
влиза в тялото...
И като вятър
тялото
пронизва...
Болестта.
А ти си слаба,
и лежиш
на някакъв съдран
дюшек,
и леденото му
сърце,
подсмихва се на
болестта ти.
Китарата във ъгъла
подпряна –
с бетон
зазидана врата...
Стената –
болна свобода,
отлитаща поезия
и дим...
над покривите
на деня...
Китарата ти бе
врата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
