Oct 13, 2006, 3:54 PM

Китарата ти е врата...

Poetry

1K 0 14

Китарата ти
е врата.
Акордите ти дишат
дим.
По покривите на деня,
поезията се разлива.
Цигарата забравена
във пепелник,
в краката ти –
бутилка вино.
И няма сцена,
и прожектори...
И хора няма,
за да чуят,
една прегракнала душа,
забравила сега
за гняв...
Потънала във странен свят,
изплакваща последен смях...
Една обичаща,
и хероинова
изстраданост...
Китарата ти е
врата.
Акордите ти дишат
дим.
Политаме над тъмен град...
- Подай ми,
моля те ръка!
Да!
Болестта.
Тя идва рязко!
Не чука на вратата,
не звъни!
Със черен вятър
влиза в тялото...
И като вятър
тялото
пронизва...
Болестта.
А ти си слаба,
и лежиш
на някакъв съдран
дюшек,
и леденото му
сърце,
подсмихва се на
болестта ти.
Китарата във ъгъла
подпряна –
с бетон
зазидана врата...
Стената –
болна свобода,
отлитаща поезия
и дим...
над покривите
на деня...
Китарата ти бе
врата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

atanas_dvk (Атанас Коев)

рядко се логвам докато чета... но Човеко, ти си Явление!
боравиш с думите като...
мисля и не мога да се сетя друга дума освен Ваятел...
Поздрав, Ясене!
Специален поздрав и на Хенри за силата на Словото му!

2006-10-17T01:40:33+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Да, китарата е врата. Поздрави, Ясене.
И една реплика към Факир - Иван.
Дали някога си се замислял, че творците като Ясен са чувствителни хора, виждащи неща, които повече от нас не виждаме и да се усетиш, че често коментарите ти са нелепи. Мисли, момче.

2006-10-14T16:41:31+03:00
didislava (Дидислава)

Хенри, знам, че си достатъчно над дребните факирски тъпизми, за което искрено ти се възхищавам. От твоите стихове ме боли...Не знам лекува ли се този ужасен песимизъм и черногледство...Би било прекрасно да прочетем стихове на един надживял мъките си Хенри!...или Оливър...или Ясен...ти си знаеш!

2006-10-14T16:01:48+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

Поздрав!

2006-10-14T15:06:40+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Много тъжно...
Поздрав, Ясене!

2006-10-14T12:25:10+03:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0