13 oct 2006, 15:54

Китарата ти е врата...

  Poesía
1.1K 0 14
Китарата ти
е врата.
Акордите ти дишат
дим.
По покривите на деня,
поезията се разлива.
Цигарата забравена
във пепелник,
в краката ти –
бутилка вино.
И няма сцена,
и прожектори...
И хора няма,
за да чуят,
една прегракнала душа,
забравила сега
за гняв...
Потънала във странен свят,
изплакваща последен смях...
Една обичаща,
и хероинова
изстраданост...
Китарата ти е
врата.
Акордите ти дишат
дим.
Политаме над тъмен град...
- Подай ми,
моля те ръка!
Да!
Болестта.
Тя идва рязко!
Не чука на вратата,
не звъни!
Със черен вятър
влиза в тялото...
И като вятър
тялото
пронизва...
Болестта.
А ти си слаба,
и лежиш
на някакъв съдран
дюшек,
и леденото му
сърце,
подсмихва се на
болестта ти.
Китарата във ъгъла
подпряна –
с бетон
зазидана врата...
Стената –
болна свобода,
отлитаща поезия
и дим...
над покривите
на деня...
Китарата ти бе
врата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • рядко се логвам докато чета... но Човеко, ти си Явление!
    боравиш с думите като...
    мисля и не мога да се сетя друга дума освен Ваятел...
    Поздрав, Ясене!
    Специален поздрав и на Хенри за силата на Словото му!
  • Да, китарата е врата. Поздрави, Ясене.
    И една реплика към Факир - Иван.
    Дали някога си се замислял, че творците като Ясен са чувствителни хора, виждащи неща, които повече от нас не виждаме и да се усетиш, че често коментарите ти са нелепи. Мисли, момче.
  • Хенри, знам, че си достатъчно над дребните факирски тъпизми, за което искрено ти се възхищавам. От твоите стихове ме боли...Не знам лекува ли се този ужасен песимизъм и черногледство...Би било прекрасно да прочетем стихове на един надживял мъките си Хенри!...или Оливър...или Ясен...ти си знаеш!
  • Поздрав!
  • Много тъжно...
    Поздрав, Ясене!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...